Когато умората от решенията те застигне

Има дни, в които се чувствам като команден център. Взимам десетки решения – как да организирам тренировките, как да реша даден проблем с клиент, как да структурирам работния ден, как да развия бизнеса… Мисловният ми процес не спира. И точно когато си мисля, че съм приключила за деня, у дома ме питат: „Да купя ли това или онова?“ И изведнъж чувствам напрежение от безсилие. Не защото въпросът е сложен, а защото просто нямам повече капацитет да решавам.

 

Усещала съм този ефект, когато шофирам. Познавам града. Знам улиците, кварталите, маршрутите. И все пак, в един момент, когато вече съм претоварена от избори, някой до мен казва: „Трябва да стигнем до еди-коя си локация“ И за секунда се блокирам. Пътят, който иначе знам наизуст, изведнъж ми изглежда объркан. Не защото не мога да шофирам, а защото мозъкът ми е уморен от избиране.

 

Защо се случва това?

 

Взимането на решения е като мускул – когато го използваме прекалено много, той се изтощава. В началото на деня можем да мислим стратегически, да преценяваме плюсове и минуси, да намираме решения. Но след цял ден на „Какво правим с това?“, „Как да го организираме?“, „Коя е най-добрата опция?“ мозъкът ни просто не иска повече.

 

Тогава започваме да правим грешки, да се дразним от дреболии, да се колебаем за неща, които иначе бихме решили за секунди.

 

Как да се справим?

 

Вместо да се боря с този ефект, започнах да го приемам и да търся начини да го управлявам:

 

Автоматизирам дребните решения. В бизнеса имам утвърдени правила – не решавам всеки път наново кога и къде ще са тренировките, а съм създала система. В личния живот също – ако нещо може да бъде предварително уточнено, то се случва без моето участие.

 

Делегирам. Ако друг може да реши нещо вместо мен, давам му свободата да го направи. Доверието към екипа ми спестява огромно количество умствена енергия.

 

Вечер, когато вече съм изчерпана, казвам: „Сега не искам да решавам“ Защото знам, че ако отговоря в уморено състояние, може да е грешен избор или просто раздразнителен отговор.

 

Правя опити да се грижа за възстановяването си. Спорт, време за презареждане – ако не ги уважавам, ефектът е още по-драматичен.

 

В крайна сметка не сме машини. Дори най-добрите лидери се уморяват от решения. И това е нормално. Въпросът е как управляваме този процес, за да не се изгубваме по пътя – и в преносен, и в буквален смисъл.

 

А ти? Кога за последно усети, че си „прегрял“ от решения?