Тежестта на лесното
Автор: Нина Христозова
В България расте поколение, което рядко разбира истинската стойност на труда. Деца и тийнейджъри, които получават всичко, без да са положили усилие за него. Родителите им работят упорито – строят дом, плащат кредити, създават сигурност. Но когато тази сигурност е подарена, а не извоювана, нещо се къса.
Трудът изгражда характера, но когато днешните деца не са научени да се борят, как очакваме да станат силни? Те чакат – мама и тати да им дадат, да купят, да уредят. А после? Когато наследят имот, първото, което правят, е да го продадат. Защото никога не са го градили. Те не са усетили тежестта на труда, с който е спечелен. Тази липса на привързаност не е само към тухлите и бетона, а към самата идея за отговорност.
Същото се случва и с бизнеса. Когато някой създаде нещо с години труд, с безсънни нощи, с мечта и страст – той влива в него енергията си, живота си. Но ако този бизнес бъде просто наследен, без да бъде изстрадан, без да бъде сънуван и градивно изживян, той започва да се разпада. Новият собственик, дори да е син или дъщеря, не е минал през същите битки. Той не усеща бизнеса като част от себе си, а като нещо дадено. А даденото не се пази, не се обича по същия начин.
И така, растат деца, които не виждат смисъл в труда. Те търсят бързи решения – някои намират лесния път в зависимостите, в хазарта, в желанието за живот наготово. Други просто остават празни, без истинска цел.
Но светът не дава лесно на тези, които не искат да се борят. Идва момент, в който родителите не могат повече да дават. И тогава?
Истинският подарък, който можем да дадем на децата си, не е дом, не е бизнес, не е готово наследство. Истинският подарък е да ги научим да създават сами. Да усещат тръпката на първия изкаран лев, радостта от постигнатото, ценността на труда.
Само тогава ще има поколение, което не продава лесното, а цени изграденото.
