Днес празнуваме не просто жената, а нейната сила, нейната енергия, нейната способност да обича, да гради, да създава и да вдъхновява. Международният ден на жената е не само ден за цветя и пожелания, а ден, в който си припомняме колко ценни и значими сме ние, жените – не само за света около нас, но и една за друга.
Това е ден за всяка майка, която е намерила сили да се усмихне на детето си, дори когато вътрешно се е разпадала. За всяка жена, която подкрепя мъжа до себе си, но преди всичко за онази, която е осъзнала, че не е просто нечия сянка, а сияйна светлина. Това е ден за женската енергия, която твори и променя реалността.
Средата, в която избирам да бъда, е пълна с такива жени – силни, усмихнати, развиващи се. Жени, които не спират да учат, да творят, да тренират, да откриват радостите в живота и да изискват повече от себе си. Жени, които знаят, че стойността им не се определя от чуждото одобрение, а от начина, по който се чувстват вътрешно – пълноценни, обичани, вдъхновени.
Но днес, освен че празнувам силата на жената, го посвещавам и на майка си. Защото преди да бъда силна жена, съм дете. Дете, което се усмихва, когато чуе гласа на майка си. Дете, което все още има нужда да усеща топлината на нейния глас, дори когато светът очаква от мен да бъда зряла, отговорна и пораснала.
Истината е, че докато имам майка, за мен 1 юни ми е по-близък празник от 8 март. И макар че обичам да бъда силна, независима, устремена жена, все още не искам да порасна напълно. Не искам да загубя онази част от себе си, която намира радост в простите неща, която може да се смее без причина, която вярва в чудеса. Защото именно това ме прави не просто силна, а истински жива.
Днес празнувам не само силата на жената, но и тази крехка, детска невинност, която ни прави мечтателки, създателки, любящи майки и приятелки. Нека женската ни енергия винаги да ни води към светлината, радостта и любовта – към себе си и към света.
