Не съм създадена да бъда посредствена
Моята вътрешна симфония към растежа и приноса
Още като дете имах странно, дълбоко усещане за живота.
Не беше нещо, което можеше да се обясни.
То не беше мечта. Не беше цел.
Беше съзнание.
Сякаш отвътре, от самата ми същност, идваше едно тихо знание, че съм тук с причина. Че няма как животът да е само това, което се вижда. Че отвъд играта, училището, улицата и думите на възрастните има нещо… по-голямо.
Усещах и едно друго нещо – една посредственост вътре в мен, която не ме плашеше, а ме предизвикваше.
Знаех, че съм още малка, че не разбирам, че не знам.
Но вътре в мен крещеше тишина, която казваше:
„Има още.“
„Търси.“
„Расти.“
Исках да надскоча себе си. Не от гордост. А защото знаех, че мога повече. Че не съм създадена да съществувам – а да градя, да давам, да бъда в движение.
С времето осъзнах, че моето израстване не е било заради мен.
Че колкото повече успявам аз – толкова повече мога да поведа и други със себе си.
Че когато работя, когато създавам, когато се отдавам, аз не само се развивам, но създавам пространство за растеж и за други.
И тогава идва най-дълбокото удовлетворение – когато някой каже:
„Ти ми помогна.“
„Промени живота ми.“
„Ти беше светлина, когато аз не виждах нищо.“
Не, не се възприемам като спасител.
Аз съм просто в потока.
Аз съм в процеса.
Аз съм човек, който всяка сутрин се буди с мисия – не да бъде най-добрата, а да бъде по-добра от вчера.
По-съзнателна. По-умна. По-емоционално зряла. По-свързана с другите.
Работата ми не е работа.
Това е моят живот.
Това е моята мисия.
И в него се влива всичко – моят стремеж, моят дух, моят разум, моето сърце.
Не вярвам в непостижимото.
Вярвам в онова, което гори в мен и не ми дава покой.
Вярвам в проекта, в идеята, в светлината, която води.
И колкото по-голямо е предизвикателството – толкова повече знам, че съм на точното място.
В живота ми има хора. Много.
Хора, които съм срещнала в различни моменти. В практики, в разговори, в тишина.
И тези хора понякога ми казват:
„С теб започна моето ново начало.“
„Ти беше причината да се осмеля.“
„С теб се почувствах достатъчен.“
Това не е слава. Това е потвърждение на мисията.
На дълбокото, крехко и красиво усещане, че съм на мястото си.
Днес живея живота си с увереност, че пътят няма край.
Че не съм достигнала върха – защото няма връх. Има само нови хоризонти.
Че моето вътрешно израстване ще продължи да тегли нагоре и други.
И че всеки ден, в който избирам да стана, да действам, да обичам, да създавам, е ден, в който осъществявам себе си.
Аз знам.
Не съм създадена да бъда посредствена.
Създадена съм да давам, да възвисявам, да бъда глас и тишина в същото време.
И всеки, който докосна с тази моя светлина – ще я понесе със себе си.
Автор: Нина Христозова
Създател на пространства за развитие.
Жена с мисия. Душа в движение.
